скъсил

Речник на българския език

1. скъсил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъсил е производна форма на скъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъсил — мин. деят. св. прич. м. р.

скъсил е производна форма на скъся (мин. деят. св. прич. м. р.).