скършил

Речник на българския език

1. скършил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скършил е производна форма на скърша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скършил — мин. деят. св. прич. м. р.

скършил е производна форма на скърша (мин. деят. св. прич. м. р.).