скърпил

Речник на българския език

1. скърпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скърпил е производна форма на скърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скърпил — мин. деят. св. прич. м. р.

скърпил е производна форма на скърпя (мин. деят. св. прич. м. р.).