скъпило

Речник на българския език

1. скъпило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъпило е производна форма на скъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скъпило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скъпило е производна форма на скъпя (мин. деят. св. прич. ср. р.).