скъпил

Речник на българския език

1. скъпил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъпил е производна форма на скъпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъпил — мин. деят. св. прич. м. р.

скъпил е производна форма на скъпя (мин. деят. св. прич. м. р.).