скъперничило

Речник на българския език

1. скъперничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скъперничило е производна форма на скъпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скъперничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скъперничило е производна форма на скъпернича (мин. деят. св. прич. ср. р.).