скъперничили

Речник на българския език

1. скъперничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скъперничили е производна форма на скъпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скъперничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скъперничили е производна форма на скъпернича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).