скъперничил

Речник на българския език

1. скъперничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скъперничил е производна форма на скъпернича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скъперничил — мин. деят. св. прич. м. р.

скъперничил е производна форма на скъпернича (мин. деят. св. прич. м. р.).