скучаели

Речник на българския език

1. скучаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скучаели е производна форма на скучая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скучаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скучаели е производна форма на скучая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).