скупчило

Речник на българския език

1. скупчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скупчило е производна форма на скупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скупчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скупчило е производна форма на скупча (мин. деят. св. прич. ср. р.).