скупчил

Речник на българския език

1. скупчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скупчил е производна форма на скупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скупчил — мин. деят. св. прич. м. р.

скупчил е производна форма на скупча (мин. деят. св. прич. м. р.).