скупчело

Речник на българския език

1. скупчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скупчело е производна форма на скупча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скупчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скупчело е производна форма на скупча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).