скубело

Речник на българския език

1. скубело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скубело е производна форма на скубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скубело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скубело е производна форма на скубя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).