скубели

Речник на българския език

1. скубели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скубели е производна форма на скубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скубели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скубели е производна форма на скубя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).