скубела

Речник на българския език

1. скубела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скубела е производна форма на скубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скубела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скубела е производна форма на скубя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).