скубел

Речник на българския език

1. скубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скубел е производна форма на скубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

скубел е производна форма на скубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).