скубвал

Речник на българския език

1. скубвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скубвал е производна форма на скубвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скубвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скубвал е производна форма на скубвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скубвал — мин. деят. св. прич. м. р.

скубвал е производна форма на скубвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скубвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

скубвал е производна форма на скубвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).