скубало

Речник на българския език

1. скубало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скубало е производна форма на скубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скубало — мин. деят. св. прич. ср. р.

скубало е производна форма на скубя (мин. деят. св. прич. ср. р.).