скубали

Речник на българския език

1. скубали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скубали е производна форма на скубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скубали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скубали е производна форма на скубя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).