скубала

Речник на българския език

1. скубала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скубала е производна форма на скубя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скубала — мин. деят. св. прич. ж. р.

скубала е производна форма на скубя (мин. деят. св. прич. ж. р.).