скуба

Речник на българския език

1. скуба — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

скуба е производна форма на скубя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. скуба — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

скуба е производна форма на скубя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).