скромничил съм

Речник на българския език

1. скромничил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

скромничил съм е производна форма на скромнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. скромничил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

скромничил съм е производна форма на скромнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).