скромничило съм

Речник на българския език

1. скромничило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

скромничило съм е производна форма на скромнича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. скромничило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

скромничило съм е производна форма на скромнича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).