скромничило е

Речник на българския език

1. скромничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скромничило е е производна форма на скромнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скромничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скромничило е е производна форма на скромнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).