скромничили

Речник на българския език

1. скромничили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

скромничили е производна форма на скромнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скромничили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

скромничили е производна форма на скромнича (мин. деят. св. прич. мн. ч.).