скромничил

Речник на българския език

1. скромничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скромничил е производна форма на скромнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скромничил — мин. деят. св. прич. м. р.

скромничил е производна форма на скромнича (мин. деят. св. прич. м. р.).