скривил

Речник на българския език

1. скривил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скривил е производна форма на скривя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скривил — мин. деят. св. прич. м. р.

скривил е производна форма на скривя (мин. деят. св. прич. м. р.).