скрепил

Речник на българския език

1. скрепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скрепил е производна форма на скрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скрепил — мин. деят. св. прич. м. р.

скрепил е производна форма на скрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).