скреж

Речник на българския език

скреж съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

скрежът, скрежа, само ед., м. Тънка ледена корица, понякога със замръзнали иглички, която се получава от водни изпарения през зимата върху клоните на дърветата, по прозорците и др. Прозорците са покрити със скреж.прил. скрежен, скрежна, скрежно, мн. скрежни.

Грешни изписвания (1)

  • скреш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. скреж
непълен член скре-жа
пълен член скре-жът
мн.ч. скре-жо-ве
членувано скре-жо-ве-те
бройна форма скре-жа
звателна форма