скочели

Речник на българския език

1. скочели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

скочели е производна форма на скоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. скочели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

скочели е производна форма на скоча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).