скочела

Речник на българския език

1. скочела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

скочела е производна форма на скоча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. скочела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

скочела е производна форма на скоча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).