скофтял

Речник на българския език

1. скофтял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скофтял е производна форма на скофтям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скофтял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скофтял е производна форма на скофтям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. скофтял — мин. деят. св. прич. м. р.

скофтял е производна форма на скофтям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. скофтял — мин. деят. несв. прич. м. р.

скофтял е производна форма на скофтям (мин. деят. несв. прич. м. р.).