скофти

Речник на българския език

1. скофти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

скофти е производна форма на скофтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. скофти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

скофти е производна форма на скофтя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. скофти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

скофти е производна форма на скофтя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. скофти — повелително наклонение, ед. ч.

скофти е производна форма на скофтя (повелително наклонение, ед. ч.).