скосил

Речник на българския език

1. скосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скосил е производна форма на скося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скосил — мин. деят. св. прич. м. р.

скосил е производна форма на скося (мин. деят. св. прич. м. р.).