скопчило

Речник на българския език

1. скопчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скопчило е производна форма на скопча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скопчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

скопчило е производна форма на скопча (мин. деят. св. прич. ср. р.).