скопчил

Речник на българския език

1. скопчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

скопчил е производна форма на скопча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. скопчил — мин. деят. св. прич. м. р.

скопчил е производна форма на скопча (мин. деят. св. прич. м. р.).