скопчело

Речник на българския език

1. скопчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

скопчело е производна форма на скопча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. скопчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

скопчело е производна форма на скопча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).