сконфузило е

Речник на българския език

1. сконфузило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сконфузило е е производна форма на сконфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сконфузило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сконфузило е е производна форма на сконфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).