сконфузила е

Речник на българския език

1. сконфузила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сконфузила е е производна форма на сконфузя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. сконфузила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

сконфузила е е производна форма на сконфузя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).