сконфузен

Речник на българския език

1. сконфу̀зен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

сконфузена, сконфузено, мн. сконфузени, прил. Който се е сконфузил; засрамен. Сконфузен погледнах към празната чиния.нареч. сконфузено.същ. сконфузеност, сконфузеността, ж.

Грешни изписвания (3)

  • сконфузин
  • скунфузен
  • скунфузин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. скон-фу-зен
непълен член скон-фуз-ния
пълен член скон-фуз-ни-ят
ж. р. скон-фуз-на
членувано скон-фуз-на-та
ср. р. скон-фуз-но
членувано скон-фуз-но-то
мн. ч. скон-фуз-ни
членувано скон-фуз-ни-те

2. сконфузен — мин. страд. прич. м. р.

сконфузен е производна форма на сконфузя (мин. страд. прич. м. р.).