сколасало

Речник на българския език

1. сколасало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сколасало е производна форма на сколасам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сколасало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сколасало е производна форма на сколасам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сколасало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сколасало е производна форма на сколасам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сколасало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сколасало е производна форма на сколасам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).