сковавахте

Речник на българския език

1. сковавахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

сковавахте е производна форма на сковавам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. сковавахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

сковавахте е производна форма на сковавам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).