сковавало

Речник на българския език

1. сковавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сковавало е производна форма на сковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. сковавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

сковавало е производна форма на сковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. сковавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

сковавало е производна форма на сковавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. сковавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

сковавало е производна форма на сковавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).