сковавали

Речник на българския език

1. сковавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

сковавали е производна форма на сковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. сковавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

сковавали е производна форма на сковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. сковавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

сковавали е производна форма на сковавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. сковавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

сковавали е производна форма на сковавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).