сковавал

Речник на българския език

1. сковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сковавал е производна форма на сковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сковавал е производна форма на сковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

сковавал е производна форма на сковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сковавал е производна форма на сковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).