сключвал

Речник на българския език

1. сключвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сключвал е производна форма на сключвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. сключвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

сключвал е производна форма на сключвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. сключвал — мин. деят. св. прич. м. р.

сключвал е производна форма на сключвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. сключвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

сключвал е производна форма на сключвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).