склонил

Речник на българския език

1. склонил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

склонил е производна форма на склоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. склонил — мин. деят. св. прич. м. р.

склонил е производна форма на склоня (мин. деят. св. прич. м. р.).