склещил е

Речник на българския език

1. склещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

склещил е е производна форма на склещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. склещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

склещил е е производна форма на склещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).