склещели

Речник на българския език

1. склещели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

склещели е производна форма на склещя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. склещели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

склещели е производна форма на склещя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).