скиторил си

Речник на българския език

1. скиторил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

скиторил си е производна форма на скиторя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. скиторил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

скиторил си е производна форма на скиторя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).